"Камено от Скрът" V2

Поех на път… Каде си, камену од Скрът? Не теб те терам — знам, себе си изгубих там. Од къщата камен, бащин ми даден, за път да нося со мене спомен за роден дом. Сред чужди камъни там те запилях. Загубих те — загубен бях, забравих те — забравен бях. Аз… онемях, и оглушах, почти умрях… но оцелях. Каде си, камену од Скрът? Не теб те терам — знам, себе си изгубих там. И спомен ме зашлеви — Скрът, майка, дом, Беласица под облак спи Баща и тъжен гроб. А я — далеч, од солзи немам реч. Каде си, камену од Скрът? Не теб те терам — знам, себе си изгубих там. Не тебе те терам — знам… себе си изгубих там.