О матерь божья

Пеещи Картини Текст: Сергей Есенин ----------------------------------------------------------------------------------------------------- О матерь божья, Спади звездой На бездорожье, В овраг глухой. Пролей, как масло, Власа луны В мужичьи ясли Моей страны. Срок ночи долог. В них спит твой сын. Спусти, как полог, Зарю на синь. Окинь улыбкой Мирскую весь И солнце зыбкой К кустам привесь. И да взыграет В ней, славя день, Земного рая Святой младень. ------------------------------------------------------------------------------------ Богородица е образът на надеждата, която не обещава чудо, а закрила. В тъмните ни нощи ние не винаги знаем какво да направим, но все пак поглеждаме нагоре. Тя е майката, която не обвинява, не съди и не пита дали сме достойни. Просто остава над нас — като светлина в Луната, като спомен за доброто и като тиха увереност, че нощта няма да бъде вечна. Тук прозвуча по човешки простичката молитва на Есенин, без да се превръща нито в църковна догма, нито в партиен лозунг.